Що е генерално пълномощно, и трябва ли ни?

В тази статия ще се опитам да отговоря на редица въпроси и да разсея някои заблуди относно правното действие на упълномощаването.

Какво представлява пълномощното и какво значи да е генерално? Има ли такова пълномощно, които би могло да обхване всички действия, които едно лице би могло да извърши? Има ли различни видове пълномощни, и всички ли могат да се съчетават? Какъв е срокът на едно пълномощно?

Първият и най-основен въпрос от който следва да се ръководим при избора и решението ни каква точно форма да изберем и предприемем, за да овластим някой да действа от наше име (и особено „за наша сметка“), е – каква е правната сила на конкретното упълномощаване?

Един от любимите моменти в практиката ми е, когато някой клиент ме попита: „Може ли да се изготви едно пълномощно, ама по-генерално?“

Разбира се, отговарям аз, може, защо не. Описваме вътре всичко – от пощенски пратки до НАП и КАТ и готово.

Въпросът, обаче е, ще послужи ли за нещо тази документална микстура?

Защото „генерално“ в случая носи смисъла на универсално, общовалидно, а когато става дума за волята на конкретен човек, тя винаги се отнася до конкретно действие, предмет или период от време.

Обикновено при такъв въпрос набързо споменавам онази поговорка за общото и кучетата, и после се заемам да обясня подробно.

Пълномощното най-просто казано представлява една правна сделка, при която едно лице (упълномощител), дава власт на друго (упълномощен), да извърши определено действие от името на първото. Резултатът от действията на овластения възниква най-често директно за упълномощителя, сякаш той ги е извършил лично.

За да има сила едно пълномощно, т.е. да е „изпълнена мощта“ и у представителя, на когото тя е дадена, то трябва да отговаря на определени изисквания.

Повечето от тях са ясни – лицата в него да са посочени вярно и изчерпателно, волята на упълномощителя да е формулирана ясно и несъмнено, адресатът, пред който ще бъде използвано, да бъде точно описан, и, най-важното за настоящата статия, действието, за което е овластен пълномощникът, да е конкретизирано така, че да не води до объркване и да не подвежда.
Не се допуска тълкуване при нито едно от горните обстоятелства. Ако не е посочено, че Петър Петров е упълномощител, всяко заключение за това, дори и от описаното му ЕГН, ще е нищожно. Ако не е указано, че упълномощеният може да представлява Петър Петров пред НАП, няма как да изтълкуваме това обстоятелство от останалата информация.
Именно затова обобщенията „както и за всякакви други действия“, „както и пред всички останали органи“ и съвсем абстрактното „настоящето … да се тълкува разширително за правата на упълномощения“, си остават само пожелателни форми, които биха имали сила само ако са обвързани с конкретна дефиниция на право в документа.

В този смисъл генерални пълномощни не съществуват. Могат да бъдат създадени подобни, малко по-общи документи с множество действия и по-широк кръг от адресати. Тук отново трябва да внимаваме, защото има действия, които не биха могли да бъдат съчетани в едно пълномощно, както и адресати, общото посочване на които не е достатъчно, за да бъде признати от който и да е конкретен от тях, правомощия на пълномощника.
Като пример мога да посоча банките, за които, освен че все повече от тях въвеждат собствена форма за действителност, основно и най-важно е конкретизацията на адресат и действия – т.е. пред коя точно банка, какво точно ще се извършва.

Теоретично видовете пълномощни могат да бъдат класифицирани по много начини.

Аз ще ви опиша един конкретен и изчерпателен метод, по който може лесно да тествате – ще „важи“ ли това пълномощно и къде.

Основно съществуват три вида пълномощни

– обикновени – при които например нотариусът удостоверява само подпис,
– специални – които се нуждаят от определена форма, независимо от нотариалната заверка; и
– пълномощни за разпоредителни сделки с недвижими имоти.

Обикновените пълномощни се подчиняват на изредените по-горе принципи – лица, воля, правомощия, адресат. Тогава те са валидни за конкретното действие, което е описано в тях. Колкото по-конкретно е едно пълномощно, толкова по-голяма гаранция за сила и основателност ще има. Общите пълномощни не следва да съдържат генерално посочване на права и адресати, а да съчетават отделни конкретни упълномощавания.

Специалните пълномощни се съставят в определена, изисквана най-често от адресата на правното действие, форма. Като основен пример мога да посоча банковите пълномощни. Абзацът „Да има право да ме представлява пред ВСИЧКИ БАНКИ“ поражда правно действие колкото и противоположният „Да има право да ме представлява пред НИТО ЕДНА БАНКА“.

Почти всяка банкова институция в България има вече своя утвърдена форма за действителност. Някои банки дори въвеждат и свой начин за удостоверяване – например упълномощителят и упълномощеният следва да се явят пред определен служител на банката, за да разпишат/потвърдят пълномощното.

Съветвам ви да не се отбивате набързо при нотариус, дори да става дума само за подаване на банкова информация, касетка или влог. Информирайте се предварително какви са изискванията на конкретната банка, помолете да ви дадат образец на пълномощно, ако имат.

Последният вид по тази класификация, разпоредителните пълномощни, служат, за да упълномощите друго лице да извърши действия на разпореждане с определен имот, който е ваша собственост. Поради високата ценност на подобни права и отношения, и нуждата от по-силна защита на правото на собственост и разпорежданията с него, законът въвежда малко по-строг режим и форма на упълномощаване.

Освен основните елементи, тук е необходимо и изчерпателно описание на имота, за който се дават права на разпореждане; посочване на точното действие, което може упълномощеният да извърши – да дари, замени, да приеме сумата на цената, както и на кого и с кого може да извърши тези действия.

В тези пълномощни, освен подписа на упълномощителя, нотариусът удостоверява и съдържанието, т.е. отразява дадената воля за определено действие.

Още няколко допълнителни детайла са също от голяма важност при пълномощните. Първото от тях е срокът.

Следва да имаме предвид, че ако не е вписан изрично указан срок – пълномощното е безсрочно. За да го обезсилим и да прекратим дадените правомощия с него, следва то да бъде оттеглено.

Следващото е условието, при което пълномощното има/ няма сила. Това може да бъде определен посочен в него период – до извършване на предвидените в него действия, или до настъпване или прекратяване на някакво бъдещо събитие, например прекратяване на трудов договор.

Последното разяснение е – какво да сторим ако служител в държавната администрация не приема пълномощното ни, например в общината.

Първото действие, е да проверим дали същото отговаря на гореописаните изисквания, и да направим справка дали има и какво е основанието, поради което го считат за невалидно. Ако липсва подобно основание, следва да поискаме от служителя да се консултира с юрисконсулта на администрацията. Ако същото не се случи, или отново получим отказ, следва задължително да депозираме молба да ни бъде даден писмен отговор. На основание на него, можем да атакуваме отказа пред по-висшестоящ орган.

За финал ви предоставям няколко образци на пълномощни, които бихте могли да използвате. Може да ги откриете ето тук, в чекмеджето.

Успешна седмица и свежо лято.

Първото решение срещу насилственото институционализиране

Georgi_photo

Да споделя и тук, макар със закъснение, една малка победа, която е стъпка напред в борбата за човешки права:

Едно решение, което много закъсня, но създава прецедент – Софийски градски съд осъди Столична Община за липса на контрол върху дейността на настойник.

Георги Ценов е прекарал по-голямата част от живота си в тежки условия в институция, бил е поставен под запрещение, принуден да се бори за свободата си. За негов настойник е бил назначен директорът на дома, в който е настанен.

Настойникът от своя страна е задържал същият човек в институцията, вместо да му осигури интеграция в общността.

Софийски Градски съд постановява, че органът по настойничеството е причинил вреди на Георги, като не е предотвратил насилственото му поставяне в институция.

Решението още не е влязло в сила, но е бяла лястовица, която показва способността на съда да види проблема. Макар и мотивите да не са най-добрите, а обезщетението да не кореспондира с оценката на пострадалия за справедливост, имаме повод за надежда, че справедливостта е възможна и за тези, които са изгубили години от живота си в институции.

Повече може да видите в статията по-долу:

https://validity.ngo/2019/05/15/bulgarian-court-finds-guardian-responsible-for-harm-of-forced-institutionalisation/

 

 

 

Решения: Проблемът с вписванията в Търговски регистър

Етикети

, , , ,

IskaneNap-hand_Miro.jpg

Следващите редове са специално за тези собственици на дялове и акции в търговски дружества, които искат или вече са извършили промяна в предприятието си – желаят да продадат или да купят дял, или да се разпоредят с цялото дружество – и са стигнали до етап вписване на промените в Търговския регистър (ТР) към Агенция по вписванията (АВ). Въпреки изрядно подготвените документи, от началото на годината тези промени биват спирани от АВ с указания, основани на едно изцяло ново изискване.

На 22.12.2017 г. влезе в сила набързо приетата промяна на Търговския закон (ТЗ), с която законодателят въвежда нова административна бариера при прехвърляне на търговско предприятие и дружествен дял, а именно, че същите могат да бъдат прехвърлени „ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял“ (чл. 129, ал. 1 от ТЗ).

Много предприятия, с които работя, бяха неприятно изненадани.
Как се доказва липсата на подобни неизплатени задължения? 

Указанията на АВ бяха абстрактни – работодателят трябва да представи „удостоверение от компетентен орган„. За такъв бяха сочени НАП, НОИ, и дори Главна инспекция по труда. Последната обяви обаче, че издаването на такова удостоверение от нея, ще е само вследствие на финансова ревизия от инспектор, което, при броя кадри, с които ГИТ разполага, би бил един доста дълъг и почти невъзможен процес.

Решение на този омагьосан казус, причинен от регулативна недостатъчност,  все пак има. По-долу съм описал стъпките и документите, които са необходими да представите пред АВ, за да впише тя промените.

Първото е Удостоверение по чл. 129 от ТЗ (може да го изтеглите от линка), което всъщност представлява една декларация от собственика на предприятието, че няма неизплатени публични задължения, в това число осигурителни вноски на работниците и служителите.

Към горния документ е необходимо да приложите удостоверения, издадени от НАП. Ако предприятието няма служители на трудови договори – трябва удостоверение, издадено от НАП, за липса на регистрирани такива.

В случай че са налични трудови договори, документът от НАП трябва да удостоверява, че работодателят не дължи данъци и осигуровки.

NB! Точното наименование на този документ е „Удостоверение за декларирани данни“.

Най-бързо издаването става на гише в районното подразделение на НАП, където подавате попълнено следното Искане за издаване на документ (може да го изтеглите от линка към НАП). Стига, разбира се, да няма неплатени осигуровки, би следвало да ви предоставят веднага удостоверението, което изглежда по този начин:

Blank_udost_NAP

След получаванео на тези документи, ги прилагате и комплектовате с документите за вписване на исканата от АВ промяна. Срокът за произнасяне на службата е 3 работни дни, съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за търговския регистър.

При възникнал по-конкретен въпрос, може да се свържете с мен за консултация на моб. 0898 598030, или да ми пишете чрез формата в „Контакти“.

Пререгистрацията започва

Papka pic3

Всички сдружения, фондации и ЮЛНЦ подлежат на задължителна пререгистрация в Агенция по вписванията.

От 01 януари 2018 влиза в сила една нова законодателна промяна, която се отнася до всички юридически лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ – фондации, сдружения и други НПО. Измененията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ бяха публикувани в брой 74 на Държавен вестник от 2016 г.

Основната промяна е в държавния орган, който води регистъра, вписването и отразяването на промените за всички ЮЛНЦ – досега тези действия се извършваха от окръжния съд по седалището на сдруженията, но от 01 януари тази дейност вече е в правомощията на Агенция по вписванията.

При съответната пререгистрация юридическото лице с нестопанска цел се вписва с досегашното си наименование. Всички данни се запазват идентични и прехвърлят по съответната партида в АВ.

Всяко производство и промяна на ЮЛНЦ, заявени в съда до влизането в сила на промените в закона, ще бъдат обработени и приключени в същия съд, по досегашния ред. 

Какво трябва да направите ако участвате в управителен орган на ЮЛНЦ?

Всяко сдружение по ЗЮЛНЦ е задължено да „премести“ регистрацията си от окръжния съд в новия ЮЛНЦ регистър към Агенцията по вписванията. Процедурата обаче няма да се извършва по служебен път, а по същия начин, както задължителната пререгистрация на търговците през периода 2009 – 2011 г. – по инициатива на самото юридическо лице.

Поне теоретично тази промяна е улеснена. Управителите и управителните съвети на сдруженията трябва да предприемат следните стъпки по пререгистрацията на същите:

– Подаване на искане и получаване на удостоверение за актуално състояние от окръжния съд по регистрацията на юридическото лице. В него съдът посочва кода по БУЛСТАТ и пълни данни за актуалните вписани обстоятелства.

– Подаване на заявление за вписване в АВ, заедно с издаденото от съда удостоверение за актуалното състояние и актуален учредителен акт или устав, заверен от съда по регистрацията или от законния представител на ЮЛНЦ.

Вследствие на тези действия, юридическите лица с нестопанска цел / както и клоновете на чуждестранни ЮЛНЦ/ ще бъдат служебно изключени от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ ще се превърне в техен единен идентификационен код /ЕИК/.

Ако е необходимо да бъдат извършени промени и вписване на различни нови обстоятелства по партидата на ЮЛНЦ, те могат да бъдат извършени заедно с пререгистрацията, като такса ще се дължи само за поисканите промени.

Докога трябва да извършите тези действия?

Юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на ЮЛНЦ при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31 декември 2020 г.

Както при търговската пререгистрация, настоящата процедура по пререгистриране на ЮЛНЦ ще бъде освободена от държавна такса.

За бързо и ефективно съдействие по пререгистрацията на ЮЛНЦ, свържете се с Моравски Правни Консултации – 0898 598030, myroslav.moravsky@gmail.com 

 

Весел празник на „джедаите“ в правото

Искам да благодаря за тази година от моята адвокатска кариера.
През тези дванадесет месеца успях да помогна на много хора, и почувствах огромен смисъл в това, което правя.
Не казвам това, за да се хваля или укорявам в нескромност, споделям го, защото то ми помогна да открия същия този толкова важен смисъл в труда на всеки.
Ако искаш да си вършиш добре работата – работи това, което обичаш, е казал Стив Джобс.
Смятам, че най-сетне открих защо всъщност завърших и практикувам право. Имах нужда.
След като студентските ми илюзии за философията на правото и човешката мисъл се сблъскаха с разликата между право и праведно, дълго време търсих смисъла на една система от норми, които обслужват само администрацията и шепа свръхбогаташи.
Както Клифърд Саймък споделя, че е написал „Градът“ – „вследствие на обезверяване“, така и аз продължавах да работя като остаряла парна машина.
Установих, както много преди мен за други човешки достижения, че всъщност това, което е започнато като полезен инструмент за човека, е превърнато в доста добро оръжие срещу му. Пак от самия него.

В тази година обаче се случиха доста неща. Помогнах на хора да се преборят със системата много пъти и да постигнем истинска справедливост.
Видях колеги, които успяват да постигнат немислимото, спасявайки човешки животи и съдби. Видях истинско вдъхновение в работата.
Работата с това същото оръжие, обърнато отново в инструмент. Също както и при парите например, въпроса е в какви ръце са. Зад тях винаги стоят хора, които е добре да си останат такива, независимо от силата, която владеят.

Желая на всички клиенти, колеги и скъпи приятели много весел и топъл празник и много щастлива Коледа!
Да пием за „джедаите“ във всяка професия, които успяват да останат хора!
Нека силата бъде в сърцата ни.
Moravsky Legal Services/ Правни консултации Моравски

Как да се научиш на дисциплина

Една изключително полезна статия от страницата на „Свободна практика“. Колкото и да е работил като фрилансър един човек, и каквато и да е свободната му професия, е нужно да разбира що е дисциплина, да знае хапе ли, и колко често се храни.

За мен казаното е от изключително значение, и защото думата дисциплина също буди разни асоциации със задължения от военната повинност.

Ако Ви хареса страницата, последвайте я. Има какво да се научи.

Източник: Как да се научиш на дисциплина

Колко да внимаваме… когато купуваме имот

Not-act+lupa2

Всички сме чували под една или друга форма различни предупреждения, когато ни се налага да купим или продадем недвижим имот. Чували сме разни народни мъдрости – „Когато пресичаш влакова линия или купуваш апартамент се оглеждай по три пъти“, „Винаги щом продадеш земя, трябва да купиш друга!“,  а също и интересната – „Като купуваш къща и когато се жениш/омъжваш, внимавай най-много“.

Да внимаваме обаче често се оказва неясно адресирано пожелание. Как да постъпим, какво да търсим, и най-вече колко „много да внимаваме“? В следващата серия от няколко публикации искам да споделя опит и казуси при сделки с имоти, които се надявам да хвърлят светлина върху тази считана за доста проблемна територия.

Покупко-продажбата е може би най-често използваният в практиката метод за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти. Какво е необходимо да се направи, когато сме харесали един апартамент и искаме да го купим? Няма да е достатъчно да изтичаме при нотариуса и да преведем цената на продавача, за да се хвърлим на дивана в новото си жилище с чаша в ръка.

Три неща е необходимо да предприемем, след като сме се решили на покупка:

  • да проверим собствеността на имота;
  • да разберем има ли собственика задължения, които може би е гарантирал с този имот (така наречените в практиката „тежести“);
  • да установим начина и правилата на сделката.

Първата и най-важна стъпка, съответно след като сме договорили цената с продавача, разбира се, е да направим проверка на дадения имот. Какви документи е необходимо да изискаме от собственика за тази цел? Какво да търсим и какво може да се крие в тях?

Документът за собственост, който продавачът е необходимо да ни предостави, за да удостовери, че той самият е собственик на продавания имот, може да бъде от различен вид. Най-често това е нотариален акт за собственост, в който е записано по какъв начин продавача е придобил този имот. Съществуват обаче и различни видове договори за покупка – от общината например. Възможно е дори собственика да доказва собствеността си по наследство – с наръч удостоверения за наследници, строителни книжа, акт за собственост на наследодателя си, и др.

Каквото и да ни представи продавача, задължително е освен прегледа на неговите документи, да направим и справка в Агенцията по вписванията. Удостоверението за тежести, което те ще ни предоставят, ще покаже дали имотът е „чист“ или собственика има задължения, за които му е наложена ипотека, възбрана от съдия изпълнител или друго.

След проверката на самия имот идва проверката на собственика. По наследство ли е придобил имота или чрез дарение? Може същия да е бил предмет на покупко-продажба или замяна? Семеен ли е, има ли някакъв вид съсобственост върху имота?

Тук идват на помощ редицата документи за семейно положение и връзки, издавани от общината. От удостоверението за наследници можем да разберем кой всъщност има право на този имот освен продавача по наследство. От начина на придобиване на имота и наличието на брак на продавача ще разберем дали бъдещата ни покупка не е семейна имуществена общност. Имотът ще е общ със съпруга ако е придобит по време на брака чрез покупко-продажба (а не е получен в наследство или като дарение например), със семейни средства.

Кратък примерен казус в тази връзка със сделка на мои познати:
Покупко-продажбата е с предмет апартамент, на етап – изповядване/прехвърляне на собствеността при нотариус. Продавачите са имали брак, когато е придобит въпросния имот, но пък съпругата го е получила по наследство. Значи няма семейна имуществена общност, продавач е само госпожата-собственик. На пръв поглед всичко е подготвено, остава само да се разпишат нотариалните актове. Нотариусът преглежда за последно документите. В акта за собственост обаче, с който имотът е наследен от съпругата, има една допълнителна точка – парично уравняване…

Защо това променя нещата е ясно – уравняването със семейни парични средства дава участие и на съпруга в собствеността. Хубавото в случая е било, че той е присъствал в нотариалната кантора, и е бил съгласен имотът да бъде продаден…

След като сме приключили с проверките на продавача и имота, идва етапът на фактическото извършване на сделката, който е не по-малко сериозен и може да доведе до изключително неприятни последствия. Той се състои от сключване на предварителен договор, задатък за сделката, подходящ срок за извършване на подготвителни действия по предаването на владението и от двете страни, сключване на окончателен договор – прехвърляне на собствеността при нотариус, и въвод във владение на новия собственик.

Основното, което трябва да знаем (и за което да внимаваме):

  • !Всичко, включено в предварителния договор, влиза и в окончателния (освен ако не бъде променено по взаимно съгласие на страните). Ако искате завесите в кухнята и имате съгласието на продавача, впишете ги в описа;
  • !Сроковете и връщането на задатъка трябва да са уговорени в полза на двете страни. Помислете добре относно времето, което ще ви е нужно. Забавата може да ви коства лихви, допълнителни разходи или разваляне на договор по вина на купувача, което значи загуба на задатъка;
  • !Срокът може да бъде свободно определен, но не е от полза да е много дълъг. Хората се променят, нуждите им – още по-бързо;
  • !Нотариусът се избира от купувача;
  • !Прехвърлянето на собствеността не е въвод във владение.

Има още реквизити и правила, които са важни да бъдат спазени при една сделка и които не бих могъл да обхвана тук. Ако имате и най-малкото съмнение относно минимален детайл от предстоящата ви сделка, препоръчвам да потърсите съвет при експерт. Може да спести много ресурси и да доведе главно до положителни емоции.

Срещу домашното насилие…

Етикети

, , ,

…има начин за противодействие.

Най-честият проблем в тези случаи е, че хората не знаят как да постъпят. Нямат представа какви точно са възможностите им, често не знаят правата си, и най-вече какво всъщност е нужно да направят.

Честа стъпка при наличие на подобен случай е пострадалия да сподели със свой близък за част от проблема, за дребен детайл от поредица извършени актове, или дори просто дълбоката си тревога.

Какво може да направим, ако попаднем на подобен случай? Важно е да разберем имало ли е наистина акт на насилие, какво точно е то и от колко време се случва. Добре е и да знаем как може да помогнем, да сме запознати със средствата за справяне с такъв отровен тормоз. Затова и най-честият въпрос при хората, които се сблъскват със случаи на домашен тормоз е – какво всъщност мога да предприема?

Първият ми сблъсък с тази мрачна материя беше случай на моя близка, която един ден не издържа и сподели тревогите си, трупани месеци наред. Беше майка на две дечица, които ставаха чести свидетели на, буквално казано, схватки между своите родители. Необичайното в този случай беше, че жената не се беше предала, и при всяко нападение се защитаваше. Разбира се възможностите й не бяха адекватни на насрещната атака, поради което трябваше или да посещава тренировки по бокс, или да намери друг начин да реши проблема.

Тъй като тогава все още не бе влезнал в сила Законът за защита от домашно насилие (ЗЗДН), вариантите бяха да се подаде сигнал до полицията или прокуратурата, или, ако актът е между съпрузи, евентуално да се пристъпи към развод. Подходът с развода обаче щеше да е бавен и недостатъчно ефективен начин да бъде разрешен подобен случай, особено ако съжителството продължава докато процесът тече. Големият проблем бе, че нито наказателните, нито гражданскопроцесуалните средства бяха достатъчно ефективни, за да дадат защита на пострадалия.

От друга страна да се сигнализира полицията бе (и все още е) много далечна, често непосилна стъпка за повечето субекти на домашно насилие. Освен, че това означаваше да се признае публично, че има проблем в семейството, този акт даваше начало на наказателно преследване, а до ден днешен ставам свидетел как пострадали субекти на редовен домашен тормоз, не смятат извършителя на насилието за престъпник… Понякога пристигналият патрул просто изготвяше протокол за отказ от саморазправа, или, ако не откриеше видими поражения по никой от участниците, просто заявяваше, че това е семеен и евентуално гражданскоправен спор.

С приемането на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) възможностите за справяне с проблемите в тази сфера се увеличиха в няколко посоки, макар и да има още какво да се желае, най-вече при прилагането и изпълнението на същия.

Ще опиша накратко средствата за защита, които дава този акт и начините, по които може да се използва.

ЗЗДН предоставя възможност на всяко лице, пострадало от домашно насилие, да подаде молба за защита до районния съд по местоживеенето си. Съдът е длъжен да я разгледа и да издаде заповед за защита на пострадалия от насилието в срок от един месец.

Тормозът може да бъде от всякакъв вид – физическо или психическо насилие, сексуално или емоционално малтретиране, може дори да бъде икономически – особено на зависимите финансово деца или възрастни хора. Възможно е да се изразява и в действия за ограничаване на личната свобода или личните права.

Особено силно определение законът дава на това какво се счита за акт на насилие спрямо децата – достатъчно е те да са свидетели на какъвто и да е вид тормоз, извършен от един член на семейството върху друг, за да бъдат вече жертви на същия акт на насилие.

Кой може да бъде извършител? Задължително ли е например да има сключен брак, за да се счита за лице от семейството партньорът? ЗЗДН включва широк кръг от лица в този списък – извършител може да бъде всеки член от семейството, предприел посегателство, независимо дали има сключен брак между съпрузите или са във фактическо съжителство, или са роднини, без оглед дали връзката им е по права или съребрена линия, както и настойници, попечители и приемни родители. Нещо повече, законът изисква за достатъчно пострадалото лице да има дете от извършителя, дори да няма съвместно съжителство, за да бъде окачествено насилието като домашно.

Един от най-важните детайли, които са от голяма полза за разкритието и разрешаването на много случаи, е кой има право да подаде молбата за защита от насилието до съда. Това не е привилегия само на пострадалото лице. Такъв сигнал може да бъде отправен от всеки роднина по права линия на пострадалия, както и от брат, сестра, настойник, попечител. За малолетните (ненавършили 14 годишна възраст), както и за тези, поставени под запрещение, отговорност да сигнализира има директора на агенция „Социално подпомагане“. Като се има предвид, че в повечето случаи най-трудната стъпка е излизането от „нелегалност“ на пострадалия, то увеличаването на кръга от лица, които могат да поискат помощ е голяма стъпка напред в борбата срещу насилието.

Не на последно място трябва да изтъкна и една особено важна възможност в тези законови разпоредби – съгласно ЗЗДН извършителят може да бъде задължен да посещава специалист, който да му окаже психологическа или психиатрична помощ. Често силен мотив за мълчаливото изтърпяване на домашното насилие, колкото и абсурдно да изглежда, е привързаността, която пострадалия изпитва към извършителя, и нежеланието на същия да позволи да се случи нещо на близкия му. С възможността за налагане на подобни мерки за помощ, пострадалият защитава себе си, но и полага грижа за нарушителя. Това в много случаи се е оказвал много силен психологически фактор, въобще за да се предприеме стъпка.

В заключение мога да кажа, че най-голямата трудност при разкриването и оказването на помощ в случаите на домашно насилие си остава стената от патриархален морал и задръжки, които, освен страха и неизвестността, карат пострадалите да пазят всичко зад стените на дома. Стени и дом, които вече може би отдавна съществуват само в главите им.

Важно и дори безценно в такъв момент е самото познание – да знаем че можем да се справим, можем да получим адекватна помощ, и съществува начин да противодействаме, така че да има полза за всички участници в това действие.

 

 

 

 

Как да защитим авторска идея?

head_copyright

Защита на идеи? Невъзможно, си мислите вероятно, след като прочетете заглавието. Тук има някаква уловка – дори начинаещите творци знаят, че права върху идеи не се защитават. В България това е обявено в Закона за автoрски права и сродните им права (ЗАПСП), а в правните системи в света е възприет принципа, че за да защитиш нещо, то трябва да има някаква материална форма, някакво външно изражение.

Именно в това се крие и възможността, която искам да ви опиша в тази своя публикация.

Възможност за защита има, когато има какво да защитаваш, или казано на правен език: идеята трябва да бъде обективирана. На мисловния модел в главата ни, трябва да се придаде материална форма, да бъде реализирана в света, да стане нещо отделно съществуващо.

Например, ако искате да напишете книга, няма да е достатъчно да я държите в мисълта си. Добре ще е да нахвърляте поне резюме на това, което става вътре. Ако имате идея за телевизионно предаване, добре е да защитите първо името му като търговска марка, а след това да вложите в него и определено съдържание, което също може да получи протекция. Музиканти сте и искате да защитите песните си? Може да се регистрирате като артистична група в Министерството на културата, като публикувате там и заглавията на албумите и музикалните си изпълнения.

Защо е необходима подобна защита на произведенията или дори идеите ни?

Отговорът се състои от две неща – признание и използване.

Признанието е нематериалната, неимуществената категория права. То е, така да се каже, моралната и духовната награда за твореца, автор на произведението. Дали е нужна такава е вече философски въпрос, но дори да сме благородно щедри в тази така наречена „идеална“ категория, то много по-сериозен е механизмът с правата върху другата, материалната част, а именно – използването на собствената ни творба.

Както е казал големият поет и музикант Ленард Коен, „Не исках да творя, за да ми плащат. Исках да ми плащат за това, което съм сътворил.“

Когато авторските произведения, модели и патенти повишават благото в обществото, то създателите им явно си заслужават възнагражденията. В това време на свободни ресурси и непрестанна употреба на всякакви творби е особено важно тези творци да намерят подходящия начин за предлагане и защита на използването на произведенията им. Дали това ще е директен контакт с потребители и ценители, или ще бъде опосредствано от издателски къщи или търговски и индустриални представителства, зависи от информираността и предприемчивостта на същите творци.

За всяко произведение на човешкия ум има конкретен вид правна закрила. Необходимо е просто да открием подходящата, и да се заемем с реализирането на идеите си.

За авторското право, изкуството и успеха – Арт Семестър 2016

Етикети

, , , , , ,

 

Това е част от моята лекция/събеседване, която изнесох/обсъдихме на Арт Семестъра на Корпоративен Университет Карол на 18 май, 2016 г. Постарах се да не бъде само сухо обяснение на законови режими през мисълта на юриста, а и факти от практиката през погледа на музиканта. Заедно с нея публикувам и своята кратка статия с правни съвети към хората на изкуството, която обобщава това, което бе разказано.

Ще се радвам да ви е полезно 🙂

 

„Следи от котки

или

Пет стъпки за защита на творчеството ни“

 

  1. „Кой му тури знака“ ©

Върху всяко свое произведение слагайте своето име, подпис, или знак или лого, които ще покажат несъмнено и необоримо произхода на творбата. Същото може да направите в уебсайт, реклама или видеоклип. Основното е вие/името/знака ви да присъствате около или върху  произведението си. Допълнително може да посочите и вида запазване на права – ©, GNU, или с право на свободно ползване като Creative Commons например.

 

  1. „Пръв по време, пръв по право“ α

Публикуването на едно произведение го запечатва, отбелязва го в канавата на човешката цивилизация. Най-добрия начин за признаване е да „отразите в света“ възникването му. Това е установено и в Закона за авторски права и сродните им права на България.

Пощата е била един от първите методи за „запазена марка“ – когато автор изпрати ръкописа си в писмо, независимо от адресата, пощенското клеймо е удостоверение за дата и произход. Затова служат и всички публични излагания на творби. Необходимо е само на първото показване на творбата тя да се свърже недвусмислено с автора.

С интернет и глобалната мрежа е още по-лесно – достатъчно е да качите своето произведение в някаква форма в мрежата – на свой уебсайт или блог като отбележите данните си, дата и място на създаване, и авторското ви право вече се ползва от защита. N.B! – внимавайте със социалните мрежи – общите условия на Facebook например.

 

  1. Регистрация, за да няма рекламация ™

Артистичните групи, галериите, музикалните формации, албуми и песни подлежат на регистрация в МК.

Патентите, полезните модели и търговските марки се регистрират в Патентното ведомство.

Авторскоправна защита обаче в Европейския съюз се търси само по съдебен ред, след извършено нарушение.

Все пак има начин да регистрирате авторското си произведение ако държите – в Американското Авторскоправно Ведомство (US Copyright Office). Тъй като регистрацията е в сила за всички държави, страни по Бернската конвенция за закрила на интелектуалните произведения, защитата на вашата творба ще обхване и България, както и още 165 държави по света.

 

  1. Който търси, намира ∞

Ако откриете нарушение – подайте веднага сигнал в прокуратурата Дори да не знаете как – вижте в интернет, или им се обадете, те ще ви помогнат. Невероятно е колко много хора (и не говоря за нагли нарушители „търговци“) продължават да смятат, че могат да си „копнат“ някоя картинка и да си я ползват за всичко. В Наказателния кодекс на Р. България са въведени няколко криминални състава, един от които преследва именно престъпленията срещу авторското право.

 

  1. Станете звезда *

Скочете направо на сцената – няма нужда да чакате. Сключете договор с издател, галерист или пък разпространител на изкуство. Така вашето произведение ще е обективирано вече в публичното пространство, или, казано на човешки – ще види бял свят.

Не се бавете – най-добрия начин да проверите дали корабчето плава е да го пуснете по течението.

 

Накрая – нещо важно.

Правото е като парите – просто средство за постигане на определена цел. Служи също и за непостигането й. То не е добро или зло, то е просто могъщ инструмент, който може да се използва за всичко, зависи в какви ръце ще попадне.

Искам да ви кажа да не се колебаете, а да използвате правото и неговите възможности. Ще се изненадате на резултатите.

Завършвам с една мисъл на писателя Григор Гачев:

„Най-големия враг на доброто не е злото. Най-големия враг на доброто е по-доброто.“

Не чакайте утре.

Мирослав Моравски“