В тази статия ще се опитам да отговоря на редица въпроси и да разсея някои заблуди относно правното действие на упълномощаването.
Какво представлява пълномощното и какво значи да е генерално? Има ли такова пълномощно, които би могло да обхване всички действия, които едно лице би могло да извърши? Има ли различни видове пълномощни, и всички ли могат да се съчетават? Какъв е срокът на едно пълномощно?
Първият и най-основен въпрос от който следва да се ръководим при избора и решението ни каква точно форма да изберем и предприемем, за да овластим някой да действа от наше име (и особено „за наша сметка“), е – каква е правната сила на конкретното упълномощаване?
Един от любимите моменти в практиката ми е, когато някой клиент ме попита: „Може ли да се изготви едно пълномощно, ама по-генерално?“
Разбира се, отговарям аз, може, защо не. Описваме вътре всичко – от пощенски пратки до НАП и КАТ и готово.
Въпросът, обаче е, ще послужи ли за нещо тази документална микстура?
Защото „генерално“ в случая носи смисъла на универсално, общовалидно, а когато става дума за волята на конкретен човек, тя винаги се отнася до конкретно действие, предмет или период от време.
Обикновено при такъв въпрос набързо споменавам онази поговорка за общото и кучетата, и после се заемам да обясня подробно.
Пълномощното най-просто казано представлява една правна сделка, при която едно лице (упълномощител), дава власт на друго (упълномощен), да извърши определено действие от името на първото. Резултатът от действията на овластения възниква най-често директно за упълномощителя, сякаш той ги е извършил лично.
За да има сила едно пълномощно, т.е. да е „изпълнена мощта“ и у представителя, на когото тя е дадена, то трябва да отговаря на определени изисквания.
Повечето от тях са ясни – лицата в него да са посочени вярно и изчерпателно, волята на упълномощителя да е формулирана ясно и несъмнено, адресатът, пред който ще бъде използвано, да бъде точно описан, и, най-важното за настоящата статия, действието, за което е овластен пълномощникът, да е конкретизирано така, че да не води до объркване и да не подвежда.
Не се допуска тълкуване при нито едно от горните обстоятелства. Ако не е посочено, че Петър Петров е упълномощител, всяко заключение за това, дори и от описаното му ЕГН, ще е нищожно. Ако не е указано, че упълномощеният може да представлява Петър Петров пред НАП, няма как да изтълкуваме това обстоятелство от останалата информация.
Именно затова обобщенията „както и за всякакви други действия“, „както и пред всички останали органи“ и съвсем абстрактното „настоящето … да се тълкува разширително за правата на упълномощения“, си остават само пожелателни форми, които биха имали сила само ако са обвързани с конкретна дефиниция на право в документа.
В този смисъл генерални пълномощни не съществуват. Могат да бъдат създадени подобни, малко по-общи документи с множество действия и по-широк кръг от адресати. Тук отново трябва да внимаваме, защото има действия, които не биха могли да бъдат съчетани в едно пълномощно, както и адресати, общото посочване на които не е достатъчно, за да бъде признати от който и да е конкретен от тях, правомощия на пълномощника.
Като пример мога да посоча банките, за които, освен че все повече от тях въвеждат собствена форма за действителност, основно и най-важно е конкретизацията на адресат и действия – т.е. пред коя точно банка, какво точно ще се извършва.
Теоретично видовете пълномощни могат да бъдат класифицирани по много начини.
Аз ще ви опиша един конкретен и изчерпателен метод, по който може лесно да тествате – ще „важи“ ли това пълномощно и къде.
Основно съществуват три вида пълномощни
– обикновени – при които например нотариусът удостоверява само подпис,
– специални – които се нуждаят от определена форма, независимо от нотариалната заверка; и
– пълномощни за разпоредителни сделки с недвижими имоти.
Обикновените пълномощни се подчиняват на изредените по-горе принципи – лица, воля, правомощия, адресат. Тогава те са валидни за конкретното действие, което е описано в тях. Колкото по-конкретно е едно пълномощно, толкова по-голяма гаранция за сила и основателност ще има. Общите пълномощни не следва да съдържат генерално посочване на права и адресати, а да съчетават отделни конкретни упълномощавания.
Специалните пълномощни се съставят в определена, изисквана най-често от адресата на правното действие, форма. Като основен пример мога да посоча банковите пълномощни. Абзацът „Да има право да ме представлява пред ВСИЧКИ БАНКИ“ поражда правно действие колкото и противоположният „Да има право да ме представлява пред НИТО ЕДНА БАНКА“.
Почти всяка банкова институция в България има вече своя утвърдена форма за действителност. Някои банки дори въвеждат и свой начин за удостоверяване – например упълномощителят и упълномощеният следва да се явят пред определен служител на банката, за да разпишат/потвърдят пълномощното.
Съветвам ви да не се отбивате набързо при нотариус, дори да става дума само за подаване на банкова информация, касетка или влог. Информирайте се предварително какви са изискванията на конкретната банка, помолете да ви дадат образец на пълномощно, ако имат.
Последният вид по тази класификация, разпоредителните пълномощни, служат, за да упълномощите друго лице да извърши действия на разпореждане с определен имот, който е ваша собственост. Поради високата ценност на подобни права и отношения, и нуждата от по-силна защита на правото на собственост и разпорежданията с него, законът въвежда малко по-строг режим и форма на упълномощаване.
Освен основните елементи, тук е необходимо и изчерпателно описание на имота, за който се дават права на разпореждане; посочване на точното действие, което може упълномощеният да извърши – да дари, замени, да приеме сумата на цената, както и на кого и с кого може да извърши тези действия.
В тези пълномощни, освен подписа на упълномощителя, нотариусът удостоверява и съдържанието, т.е. отразява дадената воля за определено действие.
Още няколко допълнителни детайла са също от голяма важност при пълномощните. Първото от тях е срокът.
Следва да имаме предвид, че ако не е вписан изрично указан срок – пълномощното е безсрочно. За да го обезсилим и да прекратим дадените правомощия с него, следва то да бъде оттеглено.
Следващото е условието, при което пълномощното има/ няма сила. Това може да бъде определен посочен в него период – до извършване на предвидените в него действия, или до настъпване или прекратяване на някакво бъдещо събитие, например прекратяване на трудов договор.
Последното разяснение е – какво да сторим ако служител в държавната администрация не приема пълномощното ни, например в общината.
Първото действие, е да проверим дали същото отговаря на гореописаните изисквания, и да направим справка дали има и какво е основанието, поради което го считат за невалидно. Ако липсва подобно основание, следва да поискаме от служителя да се консултира с юрисконсулта на администрацията. Ако същото не се случи, или отново получим отказ, следва задължително да депозираме молба да ни бъде даден писмен отговор. На основание на него, можем да атакуваме отказа пред по-висшестоящ орган.
За финал ви предоставям няколко образци на пълномощни, които бихте могли да използвате. Може да ги откриете ето тук, в чекмеджето.
Успешна седмица и свежо лято.