Медиацията – едно неочаквано р(азр)ешение

Етикети

медиация, моравски, разбирателство, споразумение, съд

Случва се в живота на всеки човек да дойде момент, в който да изглежда, че единственото възможно решение на отношенията му с някой друг е прекият сблъсък. Дали ще е получил несправедливо обвинение от близък, призовка с молба за развод или изпълнителен лист, усещането в този момент е като след произнесена присъда.

Древната мъдрост обаче твърди, че независимо дали умът ни е изчерпил всички възможни решения, винаги остава поне още едно.

Какви са начините да го открием? Можем да говорим с приятел, да четем книги, да потърсим професионална помощ. Можем и да се свържем с ответната страна за обяснение.

Всички тези методи няма да ни донесат и грам полза обаче, ако не ни помогнат в едно – да видим ситуацията от друга гледна точка.

Именно затова, в първия си пост в моя блог за правна помощ и съвети искам да представя едно много положително и успешно начинание: методът и институтът на Медиацията, или казано на български: посредничеството за доброволно уреждане на спорове.

Накратко описано – тя представлява средство за намиране на решение между две спорещи страни. Според българския Закон за медиацията тя е доброволна и поверителна, и се извършва от трето, безпристрастно лице медиатор.

Защо да прибегнем към медиация?

Когато спорът ни изглежда нерешим, когато смятаме че сме изчерпали всички средства за разговор с отсрещната страна, тогава именно медиацията е най-необходима, и може да е и най-полезна. Идеята и целта на тази процедура е разрешаване на спорове и намиране на изход от остри противоречия. Понякога може да си толкова затънал в дадена ситуация, че сам да не можеш лесно да видиш разрешението й.

Предимствата и качествата на това „помирително посредничество“ са много – тя може да излезе в пъти по-евтино от съдебен процес, търси решение, което да е подходящо и за двете страни, а разглеждането на спора пред медиатор става за много по-кратко време от проточените съдебни заседания. Но това, което искам да опиша и изтъкна е как протича и действа една процедура по медиация.

Тя започва с избор. Това обикновено е най-трудната част – да се съгласим да седнем на една маса с човек, с когото спора може да е излязъл отдавна от релсите на доброто отношение. Трябва да помним обаче, че другият вариант е съдебната зала. Процесът може да се окаже много скъп, изтощителен и в крайна сметка да не успее да стигне до истината.

Първата среща с медиатора е и мястото, където спорещите могат да се чуят без да се прекъсват. Всеки от тях прави кратко изложение на случая и своята позиция, изразява исканията си. После идва ред на въпросите от медиатора. Може да се наложи той да се срещне с всяка от страните на отделна среща на четири очи. Възможно е да има неща, които те да предпочитат да запазят в тайна.

Какво търси да открие специалистът по медиация?

Той търси мястото, пресечната точка между интересите и разбирането и у двете страни. Иначе казано, медиаторът се стреми да установи при какви условия всяка от страните би се съгласила да направи отстъпка, за да постигне споразумение.

Затова специалистът не насърчава страните да си отправят взаимни обвинения в търсене на абсолютната истина. Той няма за цел да установява вина и загуби, нито кой е правия в спора. Посредникът насочва страните към такъв начин на споразумение, който би удовлетворил всички. Доброто медиативно решение изтъква не как е счупено нещо, а как да се поправи оттук насетне.

Това се случва понякога след продължителен контакт и разговори, за да успеят спорещите да видят всички варианти в друга светлина. Майката, която не желае да разреши пребиваване на детето у своя бивш съпруг, вероятно има основания да се притеснява от последиците – то може да не й бъде върнато за неизвестен период, може да бъде гледано при неподходящи условия. Важно е за нея да знае, че тя би могла да договори всяко нещо, което счита за заплаха за своето дете. Много въздействащо е, когато съпругът, предложи да промени тези условия, да даде някакви гаранции, а дори и просто искрената му изненада относно мотивите за нежеланието на съпругата. Търговецът пък, чийто съдружник е разходвал тайно от дружествените пари за лични цели, може да разбере едва на срещата мотивите за тяхната употреба, и да промени мнението си относно разсрочването и наказателните мерки спрямо бившия си партньор. Има още доста примери за успешна медиация, и хубавото е, че разрешените случаи се увеличават.

Предимствата на медиацията са безспорни, стига да имаме силата да опитаме отново да преговаряме, да имаме желанието да видим нещата от друга гледна точка, за да използваме един последен инструмент на разума преди съдебната битка за установяване на вината и нейните последици.

Мирослав Моравски